Беше краят на декември 2008.
По VH1 зазвуча непозната песен. Маршови барабани и трупащ се китарен заряд бяха последвани от енергичен мъжки вокал, за да препуснат заедно със страхотно темпо. Devour ме погълна моментално и скоро Shinedown се бетонираха като една от любимите ми групи.
На 27 март излиза четвъртият им студиен албум, с който се надявам да продължат традицията да създават разнообразни песни със силно и въздействащо послание.
Първите два сингъла от Amaryllis:
Късно е. Поръчвам такси.
Шофьорът подкарва по пряк, но непопулярен път.
Приятно изненадан, казвам:
– Супер! Много от колегите ти не знаят или се правят, че не знаят за този път, винаги им казвам за него и ги моля да минават от тук…
Той:
– Ами, то ние, българите, си пазим две черти още от турско. Все гледаме „цап-царап” и все за нещо се правим на алтави.
Последва искрен диалог до вкъщи.
Прекрасен петък.
Ако битието ми от последните седмици беше ястие, то би било миш-маш с щипка шафран, сервиран с ръжен хляб и Derby кола.
Вечерта на 1 март ветровете в моето еклектично море ме отведоха на едно странно място – чалга клуб с конкурс за естествен бюст. Звучи апетитно, но не беше. Едва издържахме до края, макар че отидохме на бъзик и за да се насладим на автентичните масиви от пошлост и позьорщина.
Ето и „красавициците”:
В някои дни искам да съм друг.
Някой, който без свян би натикал в тъмен ъгъл всичките си прояви на добро поведение и позитивизъм.
Някой, който въпреки молбите им за пощада, ще ги залее щедро с галони цинизъм и неприязън, след което ще драсне клечката безразсъдство и със усмивка ще им я запрати в смутените физиономии.
Някой, който ще гледа с нетрепващ поглед танца на пламъците, очаквайки прераждането на своето вътрешно равновесие.
Чуваш ли далечния тътен на бойните барабани?
Наближава времето, когато вторият сезон на „Игра на тронове“ ще подложи човешките владения на яростна атака. Съпротивата ще е напълно безполезна и много от нас ще сгънат коляно пред продукцията, снаряжена с нови персонажи, спиращи дъха локации и кървави конфликти.
Войната идва на 1 април, за да ни помете и обсеби.
А ти, Джон Сняг, все още нищо, ама нищо, не знаеш…
P.S. Основната визия мачка:
„…като й казах, че ще пия, тя напълни чашката, сложи си я между циците, тръсна сол по шията, захапа лимончето и ме погледна.”
Да, в Rock It, текилата се предлага и така, но барът ме изкефи не заради този ритуал, а защото е направен с много усет и желание. Просторен е, цените са доста прилични, музиката е приятно разнообразна, има джаги и дартс.
Онази вечер Rock’n’Rolla умря в сърцето ми.
Ако вече сте виждали черни точки, белеещи се в близката далечина, чели сте изгорели вестници заедно с млади старци, бърсали сте тавана на лятно кино с левия ръкав на потника или сте изпращали усмивки по радиото, е време да направите нещо ново.
Например да подкиселите някого като го почерпите със сладко.
Gadies and Lentlemen, представям на вниманието Ви едни много специални бонбони, които не биха могли да носят по-подходящо име от това:
Частичка необременено съзнание се отдели от него, зарея се в околното пространство и го погледна.
Той стоеше неподвижно, но в него върлуваше ураган от хаотични мисли. Те се раждаха осакатени и се втурваха в незнайна посока, за да не се върнат повече.
Мъглата устремно напредваше, завихри се, придърпа прашинката и я погълна хищно.
За един кратък миг, докато гъстата бяла пелерина се спускаше над него, някъде отдалеч, той чу шепот.
„Събуди се”.
Здравей в тази прекрасна слънчева сутрин, която за малко не се превърна в кошмар.
Когато с пищящи още уши застанах пред огледалото, премреженият ми поглед го видя.
Странен белег в зоната на десния хълбок.
Прокарах пръсти по кожата и с облекчение разбрах, че снощи не са ме рязали.
Беше надпис.
От две думи.
Твоето име.
То ме доведе до тук.
Бях цял, но вътре в мен нещо липсваше.
И все още липсва.
Вторият епизод от поредицата срита в зъбите холивудска традиция продължението да бледнее пред оригинала. Макар и с по-скромен бюджет, намален скиордистки състав и сред познати декори, двудневната пиринска продукция остави трайни душевни белези с поучителния си сюжет.
Човек е роден, за да се движи.
Трябва да е осъзнат и в равновесие, за да овладява изникващите пред него завои*.
И накрая, като върне лентата назад, ще прозре истината.
“Аз карам** истински”
*трудности
**живея
Отвъд 72 думи 