„Случайността е пресечната точка на две необходимости“.

Карл Густав Юнг

Точно преди една година беше петък. Температурата клонеше към нулата, а Витоша беше обвита в гъста мъгла, в която най-суеверните съзираха съдбовни образи. Хората, повлияни от поредното предсказание за свършека на света, в случая базирано на уникалното струпване на цифрата 1 в изписването на датата, очакваха да се случи нещо ужасно в този ден. В крайна сметка светът продължи да съществува и след 11:11:11 ч. на 11.11.11 г., а Мексико и Гватемала доволно потъркваха ръце в очакване на огромния поток туристи, които щяха да се стекат в териториите им към края на следващата година, за да “отпразнуват” поредния край на света. Това ме навежда на предположението, че маите може би са били първите ПР специалисти, съществували някога. Все пак създадения от тях “hype” покрай кончината на Земята (поне според популярните тълкувания), продължава да докосва хората с пълна сила и до ден днешен. Това е нещо, което никой съвременен рекламен бюджет не би могъл да постигне. Сори, Феликс.

Точно преди една година започнах нещо ново. Идеята за него се бе родила преди много време, но така и не предприемах първата крачка, която обикновено е и най-трудната. След написването на първата публикация от седемдесет и две думи за този блог, ми трябваха около два месеца, за да се осмеля да натисна бутона Publish за първи път.  Когато това стана, бях безкрайно ужасен. Причината не беше заради падащи метеорити, цепнатини в земната кора или огромни прииждащи вълни, заплашващи целостта на външния свят. Беше нещо с далеч по-маловажно значение за Земята, но с огромно роля за мен и целостта на вътрешния ми свят. Тогава за първи път не поставих тухла в Стената. А извадих.

Колко тухли са премахнати към днешна дата? Не мога да кажа, а и не е нужно, защото няма никакво значение. Ценното е друго – като се обръщаш назад и започнеш да навързваш събитията, да прозреш незабележимите на пръв поглед закономерности. Това са моментите, които целенасочено са коригирали посоката ти на движение и са те довели до мястото, където си в момента по пътя за твоята лична Тъмна кула/Обетована земя. За всичко това е нужно време и търпение, защото отговорите на истинските въпроси (ако изобщо има отговори), не идват наготово като последния news feed, а на принципа „проба, грешка, поука”. Нужно е да има правилна гледна точка, придружена с разбиране и приемане. A най-важното е вярата. Не вярата в свръхестествено същество или в някой нарочен идол, а вярата в собствената си значимост. Винаги ще има някой по-умен, по-способен, по-находчив, по-красив, по-богат, по-популярен, по-талантлив и тн. от теб, но никога няма да има някой, който да е точно като ТЕБ. Банално, но безспорно.

Казват, че една от основните ни черти бил негативизмът. Аз казвам, че черногледството чисто и просто е вяра, тръгнала по лош път. Понеже днес имам двоен повод (една година/седемдесет и две публикации от началото на блога), предпочитам аз да отправя пожеланията.

Желая ви стремеж към зачеркване на минусите и трансформиране на дефектите в ефекти.

Нека всеки от нас има вяра и открие своя индивидуален Път в живота.