Изразът „четири“ заема специално място в офисния фолклор. Подобно на прословутото „42“ от „Пътеводител на галактическия стопаджия“, той е универсалният отговор за всички неща.

Колко да е раздувката на плаката? Четири.
Кога е срокът за предложението? Четири…
Разбираш ли мейла на клиента? Четири!!!

Разбира се, това е просто шега, която разхлабва синджира на „9-6“ ежедневието, обаче днес, при това напълно сериозно, „четири“ е единственият верен отговор, който мога да дам.

Но на кой въпрос? Без излишни прелюдии и наративни финтифлюшки подсказвам, че въпросът е заложен във всичко онова, което в момента гледате на екраните си. Да, говоря за блога, който на този ден преди точно 4 години пое първия си дъх.

По този повод има две новини, които искам да съобщя:

Концепцията и темите в блога се запазват, както досега. Визията е да пиша за неща и по начин, които биха ми допадали като читател.

Това в всичко за днес. Няма дълбоки разсъждения, бомбастични планове за бъдещето или сълзливи пристъпи на носталгия. Понякога задълбаването е безсмислено и най-доброто, което можем да направим, е просто да вървим напред.

Но напред към какво?

Вече знаете отговора.

П.С. Благодаря на всички вас, които наминавате наоколо. Надявам се да откривате и отнасяте по нещо за себе си.