Днес блогът ми навършва три години. Защо го започнах, в общи линии, описах още на първата годишнина. Причината да продължавам е смисълът, който ми носи.

От днес ще започна и нещо ново.

Преди да споделя какво, ще направя реверанс към миналото. Поради причини изтрити от паметта на времето, не всички градивни елементи на това минало имаха шанс да видят бял свят тук. Не можах да се примиря с факта, затова подбрах три непубликувани текста, всеки в класическия обем от седемдесет и две думи, и ги издигнах като мемориал на един изключително важен за мен момент.

–

I. Хляб със шест зърна

Как се прави?

В метален напръстник пускаме капка вода, две зрънца захар и прашинки сол. Добавяме стритите с геоложко чукче шест зърна и няколко дрожди мая на прах. Разбъркваме всичко с карфица до получаване на хомогенна смес, коята печем с петмилиметрова лупа на следобедно слънце.

Накрая разбираме, че буквализмът в кулинарията не си е работа, избиваме от главите си мисълта за домашен бански старец, отскачаме до най-близкия китайски ресторант и преяждяме.

II. Рупите

Моментно стягане „под лъжичката“, прилив на безгранично душевно спокойствие и чиста            радост – Рупите ни поднесоха богат коктейл от емоции.

Нямам представа дали съществува рай и как би изглеждал, но това свято място даде сериозна заявка за най-правдоподобното олицетворение на значението на думата в моето съзнание.

По време на посещението ни течеше подготовка за честване на 100-годишнината от рождението на Ванга, което бе ден по-късно – 3 октомври.

Нищо не е случайно, мисля си.

III. Завръщане в миналото

Как само искам да се върна вчера, за да наваксам със задачите за утре, които ми бяха поставени днес. Ако имах право на едно желание, то щеше да е да мога да пътувам назад във времето, за да съм готов за всичко, което ще ме застига неподготвен. Искам малка портативна черна дупка, в която да се гмурна, когато хаосът на ежедневието започне да се сгъстява около мен…

Напразните надежди също са утеха.

–

Отдадох почест на миналото и е време да открехна вратата на новото.

То е свързано с курса по фотография по програмата „Аз мога повече“, който чаках безкрайно дълго и в един момент даже забравих, че съм чакал. Обаче той се случи в началото на октомври и още на втория ден от обучението мощна имплозия всмука мислите ми в една фокусна точка, където се появи образа на нова идея.

Вижте каква е тя, като кликнете върху картинката по-долу. Ако ви допада или желаете да злорадствате, можете да я харесате, а защо не и да я споделите с хора, които няма да имат и най-малка представа за какво става въпрос.

Разбира се, блогът ще продължава да съществува в познатата форма. Просто той ще има още един другар, който да ми носи смисъл.