Хубавото и лошото на среднощните разходки е повишената възможност за попадане в неочаквани ситуации.
Сряда вечер, около 22.30 ч. Излизам от Доминос в Борово с пълен стомах и мисъл, тотално изгубена в зависимостите между светлочувствителност, скорост на затвора и големината на диафрагмата.
Тръгвам покрай булеварда в посока към Красно село. Стотина метра по-надолу забелязвам с крайчеца на около две фигури, задаващи се към мен от булеварда.
– Добър вечер, ние сме от Министерството на вътр…
Интуицията ми прави светкавичен избор. Обръщам се на пети и забързвам крачка с две думи в съзнанието – „светлина” и „хора”. Застигат ме и започват настоятелно да питат:
– Защо бягаш?
– Не бя…
– (агресивно) Ти пиян ли си? Надрусан ли си? Защо бягаш?
– Не, не съм. Просто не ви знам какви…
– От Министерството на вътрешните работи сме.
Двамата са на около трийсет. Не се легитимират. Облечени са с дънки и якета – нищо отличително, в което да припозная „служителя на реда”, за да отвърна с доверие. Нащрек съм. Хващам апарата с една ръка и леко пристъпвам назад. Започват да ми обяснява някакви неща, от които регистрирам ключовите „обиск наблизо”, „две поемни лица за свидетели” и „по закон е задължително”.
– Покажи си личната карта.
– … – наблюдавам ги без да предприема нищо. – А вашите?
Единият бръква в джоба си и вади документник, в който ми показва нещо, приличащо на лична карта с надпис „МИНИСТЕРСТВО НА…” (не го дочитам) най-отгоре.
– Извадете я – казвам му.
Другият се разфучава и казва на „партньора” си да зарежат. По закон съм нямал право да откажа съдействие и заради хора като мене държавата била в такова състояние, все по-зле щяло да става… не изслушвам тирадата, защото вътрешното ми чувство алармира да се махна от ситуацията веднага. Отвреме-навреме се оглеждам назад. От двамата няма и следа.
Звъня на приятел, за да го попитам дали е чувал да има законово основание да искат от мен такова нещо или ми разиграваха сценка с недобри намерения. Той не можа да каже, затова задавам въпросите си тук:
Вярно ли е, че могат да ме спират на улицата, за да ме задължат да правя нещо, за което нямам абсолютно никаква представа и редно ли е, защото съм предпазлив, да ме изкарват неадекватен и да ми отправят генерализиращи обиди?
Или става въпрос за дързък измамен сценарий, който вони от километри?
Отвъд 72 думи 
Смисълът на поемните лица е да се ограничи възможно полицейско своеволие.
Те са външни за ситуацията хора, които стават свидетели на действията на разследващите.
Ето извадка от НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС:
Поемни лица
Чл. 137. (1) В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица.
(2) Поемните лица се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото.
(3) Поемните лица са длъжни да се явят, след като бъдат поканени, и да останат на разположение, докато са необходими. За неизпълнение на тези задължения поемните лица отговарят като свидетели.
(4) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направили.
(5) Органът, който извършва съответното действие по разследването, запознава поемните лица с правата им по ал. 4.
ХаресвамХаресвам
Преди години мои приятели бяха извикани за поемни лица, пак така по нощите, прекараха няколко часа навън и накрая съжаляваха, че не са успели да се измъкнат като теб 🙂 Но тогава полицаите са били униформени и са се държали малко по-адекватно от тези в твоя случай
ХаресвамХаресвам