„Аз сме“
Физика на тъгата, Георги Господинов

„Цветен съм, защото съм роден от пречупена светлина“
Неизвестен

 

Събуждам се след нощ без сънища. Не се бръсна, защото преценявам, че може и утре. Навличам измачкана тениска, мятам някаква храна от хладилника и излизам без да си измия зъбите, защото закъснявам. Няколко пъти се връщам, за да проверя дали съм заключил входната врата. Дори и след последната проверка, не съм убеден, че е заключена.

Алармата успява да ме събуди в 8.20, след няколко неуспешни опита от 7.30 насам. Целият съм сванат, а в главата ми влюбени бронтозаври играят сиртаки. Дъхът ми отблъсква самия себе си. Белият трон носи облекчение на всяка от страните ми. Почти заспивам, царувайки. Шепите вода бягат от смачкания ми образ. Припомням си се.

Станах половин час по-рано, за да почета от втората ми книга на английски. Все по-рядко търся значението на непознатите думи, защото вече ги разбирам от контекста. Огладнявам, но не успявам да се откъсна от книгата. Раздвижвам се само, за да пия вода или да отида до тоалетната. Постепенно ставам част от историята.

Задушно е. През прозореца надничат студените лъчи на изгрева. Лепна от пот. Сърцето ми спринтира за световен рекорд, но ме е страх да помръдна, за да не го увредя. Сънувам ли или се лутам в капана на някой от отвратителните ми сънища? Преглъщам на сухо. Заспивал ли съм изобщо?

Днес ще направя пълни 21 повторения. Отмятам завивките и се протягам. Бавно и с цялото удоволствие на света. Всяко изпукване на ставите ми носи чиста радост. Аз съм тишина и спокойствие. Всичко, което имам, е тук и сега. Оставам неподвижен, за да се насладя на вечността на момента. Днес ще се водя единствено от ритъма си.

Събуждам се до тяло, което не искам да будя. Тяло, с което искам да заспивам. Тяло, което сънувам, дори и когато не спя. Искам да му дам толкова много. Най-богат съм, когато давам. То ми е по-ценно от всичко. Дори и от моето собствено. В него се оглежда душата ми, върху която дълго валеше само пепел.

Не виждам смисъл да ставам. Всичко може да почака. Искам време за себе си, за да не мисля за нищо. Ще спя до обяд, ще ям каквото ми падне, ще гледам колкото порно си искам и ще обърна онази бутилка вино, пред която цяла седмица се правя на примерен. Ще легна пак. Като се събудя, ще си направя яйца по панагюрски, които ще изгълтам без хляб и без апетит. Може и да се изкъпя. Няма да звъня на никого. После ще поспя пак.

Събуждам се навреме. Пускам радиото и си топля вода. Приготвям си страхотна закуска, която ще ме държи енергичен за няколко часа. Измивам съдовете методично и ги подреждам внимателно на сушилника. Мия зъбите си с медицинска паста, почиствам ги с конци, изплаквам се с вода за уста. Дрехите и останалото са готови от снощи и възпитано ме очакват. Толкова много неща имам за днес.

Тегля си ранен душ, защото снощи ми се спеше прекалено неотложно. Всеки път си обещавам да не лягам с дрехи, но това е по-силно от мен. Натъпквам раницата и с неща, от които няма да имам нужда. От магазина ще си купя за хапване. Банани и кисело мляко, най-вероятно. Все забравям, че не са най-добрата комбинация за стомаха ми. Ходя пеша почти без да мисля. Оставям деня да се случи от само себе си.

Аз съм преломността на някоя сряда. Солото в любимата песен. Преходният ентусиазъм в неделя. Заделените пари за нещо отлагано. Бавният залез над планината в горещия летен петък. Мръсните чинии всяка сутрин. Пустотата в събота вечер. Бурканите с консервирано бъдеще. Студенината на понеделник. Честото пребиваване в измислени светове. Прясно изпечения хляб в един четвъртък преди години. Забравените листове под бюрото. Вторнишкото вглъбяване догодина. Профилактичните обаждания понякога. Някой конкретно никога.

Всеки ден се раждам наново.