Бързах доста, затова скочих в първото видяно такси.

Той беше толкова дебел, че се разливаше чак до ръчната спирачка. Лъхна ме една кисела смрад. Отворих прозореца. Шофьорът правеше маневри по улиците и не забеляза. След малко го затвори, вероятно по навик. Отворих го пак. Той видя и ми се извини. Поинтересува се дали ми е горещо. На мен не ми беше, все пак беше още зима, но какво да му кажа – не, не ми е, ама тук смърди ужасно? И му казах – да, топло ми е.

Разговорът започна, като ме попита дали постелката, която нося, е за йога. Зарадва се от факта, че позна, защото никога не бил виждал. Оказа се бивш спортист, но като спрял активния спорт надебелял и вече нито йога можел, нито нищо. Казах му, че йога е за всеки. Той махна с ръка и продължи с въпросите – дали отивам на тренировка, връщам ли се, какво работя, в държавна ли фирма съм, в частна ли.

Едно време работел на паркинга на Летище София. Разказа ми как преди да въведат компютрите са ползвали кочани с номерирани бележки, които давали на клиентите. На бележките записвали часа на влизане и часа на излизане. Обаче той и колегите му имали един набор специални химикалки. Такива, на които можеш да изтриваш мастилото. Давали една бележка на клиент, на излизане той я връщал, плащал си, триели я и я давали на следващия. И така я пускали по няколко пъти, като всяко завъртане им носело чисти пари в джоба. По 50-100 лева всеки ден. Около коледните празници, когато трафикът в паркинга рязко се вдига, правели по 600-700. На ден. По това време – в годините преди Бойко, заплатата му се връзвала към 1200 лева, барабар със социалните придобивки и бонуси. Тук вдигнах вежди много високо.

След това дошли компютрите. Тъкмо си помислих как заради автоматизацията хората станали излишни и били махнати, той ми заразказва, че и на нея намерили цаката. Идвал клиент, минавал с талонче през автомата, той му отбелязвал час на влизане, на излизане минавал през гишето, виждали колко е престоял и му казвали колко дължи. След това прибирали талончето и го минавали през компютъра, който слагал часа на излизане. Обаче те връщали часовника на компютъра назад и на талона се отбелязвало, че клиентът е престоял по-малко време, отколкото в действителност. Разликата – в джоба.

Всичките му колеги на паркинга правели така. Подкрепяли се взаимно и не се издавали. В един момент Бойко дошъл на власт и до един ги разкарали. Не защото на някоя от редовните счетоводни проверки ги хванали да мамят, а за да сложат техни хора. Той останал без работа и доходи. Жена му казала, че щом няма пари, няма любов. И го напуснала. След 21 години брак.

Тук помълча. След това продължи, че осъдил Летище София за неправомерно уволнение и даже спечелил делото. Летището трябвало да му изплати обезщетение от 5000 лева и да го възстанови на работа. До момента какво станало после не стигнахме.

Като слизах, сякаш за да се оправдае за всичко казано досега, ме изпрати с „нали знаеш… сиромах човек – жив дявол“. Чувал бях, но не исках да разбирам. Погледнах касовата бележка. Тарифата, пробега, часа – всичко ми изглеждаше наред.

Но пък само бог знае колко дявол може да бъде един човек, свикнал на чужд гръб да се бори с нищетата си.