Частичка необременено съзнание се отдели от него, зарея се в околното пространство и го погледна.
Той стоеше неподвижно, но в него върлуваше ураган от хаотични мисли. Те се раждаха осакатени и се втурваха в незнайна посока, за да не се върнат повече.
Мъглата устремно напредваше, завихри се, придърпа прашинката и я погълна хищно.
За един кратък миг, докато гъстата бяла пелерина се спускаше над него, някъде отдалеч, той чу шепот.
„Събуди се”.
Здравей в тази прекрасна слънчева сутрин, която за малко не се превърна в кошмар.
Когато с пищящи още уши застанах пред огледалото, премреженият ми поглед го видя.
Странен белег в зоната на десния хълбок.
Прокарах пръсти по кожата и с облекчение разбрах, че снощи не са ме рязали.
Беше надпис.
От две думи.
Твоето име.
То ме доведе до тук.
Бях цял, но вътре в мен нещо липсваше.
И все още липсва.
Вторият епизод от поредицата срита в зъбите холивудска традиция продължението да бледнее пред оригинала. Макар и с по-скромен бюджет, намален скиордистки състав и сред познати декори, двудневната пиринска продукция остави трайни душевни белези с поучителния си сюжет.
Човек е роден, за да се движи.
Трябва да е осъзнат и в равновесие, за да овладява изникващите пред него завои*.
И накрая, като върне лентата назад, ще прозре истината.
“Аз карам** истински”
*трудности
**живея
Посрещнах го вътрешно широко усмихнат, а той ме посрещна по обичайния начин. Опита всичко възможно, за да премина през него с нулево съпротивление. Предложи ми да избера измежду розови очила, маска с красиви черти и чвореста показалка. Настани ме в комфортната зона на стерилната рутинност и ме забаламоса със спектакъл от конкуриращи се с посредствеността си преходни зрелища. Но се провали, защото отвръщах на махалата му по най-подходящия начин.
С оглушителна тишина.
Температурите така се катурнаха в последно време, че всяха всенароден ужас от евентуален криогенен апокалипсис. В този мозъчен ледников период, едно събитие, което един ден ще заеме почетно място в историята на музиката, беше леко пренебрегнато по ширините ни.
На 31 януари излезе новият албум на мацката, притежаваща толкова съблазнителен слухофлиртуващ невинно-мръснишки глас, че е в състояние да сгрее меломанската душа дори и при минус 29 градуса.
Lana стреля все по-високо. И все по-навътре.
– Сани, супер е яката!
– Дааа, пак ще хода при Чочи…
– Що?
– Да ме боядиса така. За рождения ден на моя.
– А знаеш ли, че некакви дартаци имат песен за нея?
– По ситито дали я пускат ?
– Мне. Щом на Сиса нейния ги слуша, смятай.
– Ония без кола? Казах, че е тапак, ама тя…
– Да я бъзнеш утре!
– А коя тая песен?
– Ми нещо беше „Ооооо уихирис лейди о гага, лейди о гугу…”
„Мъжете, които мразеха жените ” ме впечатли силно.
Причината за това не беше нито в добре свършената работа на култовия режисьор Дейвид Финчър (Седем, Боен клуб, Социална мрежа), нито в музикалното оформление, дело на Атикъс Рос и титана Трент Резнър (Nine Inch Nails).
Порази ме невероятното превъплъщение на Руни Мара в ролята на антисоциална хакерка, притежаваща фотографска памет и умения да прикрива самоличността си.
Отблъскваща в началото и неустоимо привличаща в края.
Понеже здраво съм закантил в концепцията на зимните спортове и приемам всички постъпки, които възпрепятстват свободното им практикуване за нещо “worth fighting against”, искам да споделя информацията за едно събитие в подкрепа на планината и природата – „Планиниада на Витоша”:
Във Facebook e обяснено подробно как можете да стигнете до там, защото, както знаем, този сезон няма лифтове.
За да стопим произвола и алчността, в неделя трябва да сме единни.
До тогава.
Цяла вечност измина в рамките на двата дни по пистата над Добринище, където открих сезона на:
– синките
– вманиачаването
– свободата
И за всичко това е виновна една опърничава дъска с дължина 161 см, която носи неизличими белези от едно непознато за мен минало.
Когато чувствата са искрени, обаче, важно е единствено това, което предстои.
Живот и здраве – повече седмици в идните дни.
P.S. И много сняг, слънце, работещи лифтове и ….още повече сняг.
Гласът й ме откъсваше от пасивното слушане на въртяни до откат радио хитове, но умело се изплъзваше от няколкото опита да бъде идентифициран. Играта на котка и мишка приключи днес със следния резултат:
Тя характеризира себе си като „gangsta Nancy Sinatra” – определение, което ме провокира да се запозная както с нейното творчество, така и с песните на дъщерята на великия Франк Синатра.
А след това дойдоха Джанис Джоплин, Jefferson Airplane, Адел…
Отвъд 72 думи 