„Усещам, че нещо ще се случи. Малко остава” – думите на един приятел, който преди време ми разказва за ситуацията в Сирия и Иран и за настъпващото раздвижване в световните сили.
Тогава темата не ме трогна, но отношението ми се промени докогато разлиствах тази книжка с пророчества на Ванга и попаднах на:
Как ви звучи това с оглед на вълненията в Близкия изток и приближаването на една нарочена дата през декември тази година?
Спрях се до ръба на широката пясъчна ивица и погледнах лъчистото море в далечината.
Направих крачка, но вместо на неотъпкания пясък, се озовах до колене във водата.
Една вълна ме препъна, друга ме захлупи, а мъртвото вълнение ме задърпа навътре. Часове, образи и мисли се сливаха и разтваряха едни в други, докато теченията ме превъртаха и запращаха във всевъзможни посоки.
Когато водата ме изтика на брега, слънцето залязваше, а пясъкът беше отъпкан.
Как ядете месо?
Оказва се, че за да извлечете максимално удоволствие от консумирането му, е много важно да успеете да го….. почувствате.
Мъдри хора вдъхнали живот на това прозрение със следния авангарден слоган:
Липсват визии, които да покажат нагледно как месото най-добре може да бъде усетено, но от друга страна това е добре, защото отваря широко поле за експериментиране и импровизация пред потребителите.
Нечий кулинарен живот ще разцъфне. И не само той.
Беше краят на декември 2008.
По VH1 зазвуча непозната песен. Маршови барабани и трупащ се китарен заряд бяха последвани от енергичен мъжки вокал, за да препуснат заедно със страхотно темпо. Devour ме погълна моментално и скоро Shinedown се бетонираха като една от любимите ми групи.
На 27 март излиза четвъртият им студиен албум, с който се надявам да продължат традицията да създават разнообразни песни със силно и въздействащо послание.
Първите два сингъла от Amaryllis:
Късно е. Поръчвам такси.
Шофьорът подкарва по пряк, но непопулярен път.
Приятно изненадан, казвам:
– Супер! Много от колегите ти не знаят или се правят, че не знаят за този път, винаги им казвам за него и ги моля да минават от тук…
Той:
– Ами, то ние, българите, си пазим две черти още от турско. Все гледаме „цап-царап” и все за нещо се правим на алтави.
Последва искрен диалог до вкъщи.
Прекрасен петък.
Ако битието ми от последните седмици беше ястие, то би било миш-маш с щипка шафран, сервиран с ръжен хляб и Derby кола.
Вечерта на 1 март ветровете в моето еклектично море ме отведоха на едно странно място – чалга клуб с конкурс за естествен бюст. Звучи апетитно, но не беше. Едва издържахме до края, макар че отидохме на бъзик и за да се насладим на автентичните масиви от пошлост и позьорщина.
Ето и „красавициците”:
В някои дни искам да съм друг.
Някой, който без свян би натикал в тъмен ъгъл всичките си прояви на добро поведение и позитивизъм.
Някой, който въпреки молбите им за пощада, ще ги залее щедро с галони цинизъм и неприязън, след което ще драсне клечката безразсъдство и със усмивка ще им я запрати в смутените физиономии.
Някой, който ще гледа с нетрепващ поглед танца на пламъците, очаквайки прераждането на своето вътрешно равновесие.
„…като й казах, че ще пия, тя напълни чашката, сложи си я между циците, тръсна сол по шията, захапа лимончето и ме погледна.”
Да, в Rock It, текилата се предлага и така, но барът ме изкефи не заради този ритуал, а защото е направен с много усет и желание. Просторен е, цените са доста прилични, музиката е приятно разнообразна, има джаги и дартс.
Онази вечер Rock’n’Rolla умря в сърцето ми.
Частичка необременено съзнание се отдели от него, зарея се в околното пространство и го погледна.
Той стоеше неподвижно, но в него върлуваше ураган от хаотични мисли. Те се раждаха осакатени и се втурваха в незнайна посока, за да не се върнат повече.
Мъглата устремно напредваше, завихри се, придърпа прашинката и я погълна хищно.
За един кратък миг, докато гъстата бяла пелерина се спускаше над него, някъде отдалеч, той чу шепот.
„Събуди се”.
Здравей в тази прекрасна слънчева сутрин, която за малко не се превърна в кошмар.
Когато с пищящи още уши застанах пред огледалото, премреженият ми поглед го видя.
Странен белег в зоната на десния хълбок.
Прокарах пръсти по кожата и с облекчение разбрах, че снощи не са ме рязали.
Беше надпис.
От две думи.
Твоето име.
То ме доведе до тук.
Бях цял, но вътре в мен нещо липсваше.
И все още липсва.
Отвъд 72 думи 